euinside

EN | BG

• EN | BG
• Теми
• За Нас
• Проекти
• Авторски Права

Напоследък състоянието на външната политика на ЕС предизвиква все повече тревога. Една от причините е еманципацията на външната политика на ЕС от САЩ. Въпреки че сътрудничеството между ЕС и Съединените щати сближи връзките през първия мандат на администрацията на Обама, Европейският съвет за външни отношения предположи наскоро, че това може скоро да се промени. Заради икономическите ограничения, които са все повече в центъра на външните политики, САЩ вероятно ще се оттегли от съседните на ЕС райони като Кавказ, Русия, Близкия изток и Северна Африка. Съществена последица от това ще бъде, че европейската външна политика ще трябва да порасне и най-сетне да започне да се грижи самостоятелно за непосредственото си съседство. Този натиск вкара Общата политика на сигурност и отбрана (ОПСО) на ЕС в дневния ред на декемврийската среща на върха на ЕС.

Амбициозни заключения

В заключенията си [на английски език] Европейският съвет признава, че "в днешния променящ се свят ЕС е призован да поеме нарастващи отговорности в поддръжката на международния мир и сигурност, за да може да осигури безопасността на своите граждани и да се застъпва за интересите си". В този общ дух заключенията подчертават необходимостта от подобряване на оперативната ефективност и ефикасност на ОПСО, и от подсилване на сътрудничеството с други международни играчи като ООН и НАТО, но също и между страните-членки на ЕС за разработването на предпоставки за отбранителна инфраструктура.

По-специално Съветът очертава 6 конкретни проблема, които имат нужда от решаване. Първият може много подходящо да бъде обобщен като инфраструктурно разширяване, което позволява целенасочената употреба на гражданския и военен капацитет, както и навременният отговор в случай на криза. Същината на идеята е събиране и подялба на ресурсите на базата на национално сътрудничество между страните-членки, което подобрява оперативната ефективност в отсъствието на европейска армия. В отговор [на английски език] до холандския независим евродепутат Laurence J.A.J. Stassen от декември 2012 г., Съветът подчертава, че такава амбиция (обща армия) не е в дневния ред на Европейския съвет, нито пък Лисабонският договор предвижда създаването на обща военна сила на европейско ниво.

Вместо това Съветът призовава страните-членки да работят по-отдадено за по-тясно сътрудничество помежду си в областта на гражданската отбрана, за да може да бъдат решени проблемите, възникнали при предишни мисии, въпреки днешните финансови ограничения, и да засилят сътрудничеството си с международните миротворчески организации. Под точка трета Съветът повдига въпроса за засилването на европейската отбранителна индустрия като предпоставка за независима, силна и еманципирана европейска отбранителна политика. Разработката на "интегрирана, устойчива, новаторска и конкурентна европейска отбрана, технологична и индустриална база" би трябвало, се казва в заключенията, да бъде постигнато чрез създаването на "синергии между гражданските и военни научно-развойни способности", и чрез стимулирнето на вътрешноевропейски публични търгове, при които малките и средните предприятия генерират все повече печалби за европейската индустрия. Този аспект не само взима под внимание необходимостта европейската отбранителна индустрия да прекрати зависимостта си от САЩ и други трети страни, но и да инжектира свежи инвестиции в европейската икономика.

Точки четири и пет се фокусират върху регионални стратегии и по-специално върху Адриатическия и Йонийския район, както и района на Балтийско море; разширяването и процеса на стабилизация и асоцииране. Накрая заключенията определят Сирия и "постоянно влошаващата се обстановка" в страната като приоритет за ОПСО на Съюза. Подчертава се ролята на ЕС в решаването на този конфликт и се казва, че той е готов да окаже подкрепа за политическия преход в страната и за разпространението на правата на човека.

Куче, което лае, не хапе

Заключенията трябва да бъдат приветствани като крачка в правилната посока. Като подчертава нуждата от промяна на ОПСО, документът призовава към независимост и самодостатъчност на многобройни нива, като се взимат предвид не само външнополитическите аспекти, но и като се привлича внимание върху производството и технологичния сектор на Съюза с цел засилване на отбранителната индустрия. Въпреки това обаче, външната политика на ЕС е изправена пред сериозни предизвикателства, произтичащи както от външни, така и от вътрешни източници. Първото и най-сериозно предизвикателство е отражението на икономическата криза върху външнополитическите решения с повече внимание върху икономическите проблеми, свързани с военното разполагане и отбрана. Назначаването на Чък Хейгел за секретар по отбраната се очаква да доведе до значителни промени в американската външна политика, включително чрез не толкова интервенционистки подход и чрез сериозни ограничения на разходите, както пише [на английски език] Дъглас Макгрегър за списание TIME.

Тези промени в политиката вероятно ще бъдат за сметка на отслабване на вниманието в непосредственото съседство на ЕС, включително Западните Балкани, Кавказ и Северна Африка. Това се подкрепя и от назначаването на Джон Кери за държавен секретар, който едва ли ще промени фокуса на американската външна политика върху Близкия изток, Азия и Китай. Това е коренът на проблема и причината защо ОПСО на ЕС трябва да се еманципира. Но икономическите проблеми едва ли ще засегнат трансатлантическите отношения, но неизбежно ще изместят центъра на дебатите на европейско ниво. Със затягането на преговорите по финансовата рамка за 2014-2020 г. (МФР), бюджетът на ЕС вероятно ще претърпи още съкращения в сферата на външните работи и помощта за развитие, с което ще създаде реална опасност за външнополитическия дневен ред.

Друг проблем е заплахата от вътрешен разпад в ЕС, заради икономически и бюджетни проблеми, освен всичко останало. Промяната на геометрията от ЕС с цел улесняване на някои страни-членки, усложнява допълнително въвеждането на последователна външна политика. Сегашната нагласа на Великобритания спрямо членството й в ЕС илюстрира проблема изключително добре. Европейският съвет успешно демонстрира волята си да се ангажира с обща външна политика. Това оставя общото впечатление, че ЕС е узрял за предизвикателството да се откаже от интровертното състояние на външната си политика, да унищожи старите зависимости и да създаде ефективна и ефикасна откъм ресурси ОПСО. В крайна сметка направените предложения засягат точно въпросите на оперативната ефективност и способността да се реагира при кризи.

И макар че моделът на сътрудничество "събиране и подялба", както красноречиво е наречен, представлява ефективен откъм разходи начин за засилване на външнополитическата структура, под въпрос е дали истинската цел не е да се прикрие изпълнителната импотентност на ЕС по отношение на сигурността и отбраната. Заключенията разкриват амбициозен план с предварителен краен срок края на 2013 г. Подобни действия обаче изискват финансиране и с времето ще стане ясно дали в светлината на бюджетни съкращения моделът на сътрудничество ще донесе реални ползи за ефективността на разходите или ще бъде поредната бюрократична битка на 27 национални политики на сигурността и отбраната, с което амбициозният напредък ще потъне в продължителни закъснения. Кучетата, които лаят никога не хапят! Или в случая с ОПСО, те просто може да продължат да си лаят още много дълго време.